Хубаво морето Адриатическо, ама малко смъди на очите след 10-тата минута, соленичко си пада. Също тия острови навсякъде, как ги търпят? Липсва ми усещането за безкрайност на нашето море, където човек губи границата кога свършва морето и започва небето...
Сплит е неприятен град - от онези, в които влизаш 1 час и още толкова излизаш, особено с колело. Хората гледат лошо, сякаш са в София, добре, че след малко се омитам.
Вчера пък докато пих кафенце и си четях френския разговорник, някой доброжелател ми е забелязал байка - тръгвам аз, предната ми гума на мекица. Пъшкам си аз и гледам часовника, който отива към 19ч и вадя вътрешната гума,седнал на една пейка. Оказа се, че не е спукана, а само спадната. можеше да ми ги спестят тия 15 минути занимавка. За сметка на това пък, пак намерих Мястото за лагеруване - в някаква маслинова градина и и пак уцелих залез.
Днес станах преди изгрев и в 8ч вече бях на пътя. Нещо обаче нямах скорост, дали мускулите ми още спяха, или колелото нещо не вървеше добре. Три пъти спирах да го гледам - нищо необичайно, аз пък загрявах и ядох сладки благинки - странна работа. Към 10ч и двамата влязохме във форма и всичко си дойде на мястото. Жалко, че към 12 трябваше да спра, заради жегата. В тази почивка пък си изпрах дрехите и осъзнах,че ми го няма белия потник, кайто е много любим. Стана ми тъпо и чак не ми се обяснява повече нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар