замириса на море

   Като за начало едно голямо извинение за правописните ми грешки, но обикновено пиша от разни кафенета, където трябва да си заредя музиката (много важно нещо), други батерии, да си проверя мейл-а, да видя к'во става в каучсърфинг, да погледна маршрутите, нивелацията, времето, да си изпия кафето иии такива неща, таа рядко съм достатъчно концентриран... хахах
 

   След почивка от цял един ден в Подгорица, кога беше, вече загубих представа за времето - в петък, да което значи на 6-тия ден, съм малко отпочинал. Все още кракът ми е подут и нещо хрупа и пращи вътре, но съм обещал да го давам по-спокойно вече. Подгорица ми се отрази добре, изпрах си всиииииички дрехи както трябва, пренаредих багажите,заведох колелото на автомивка, почистих го и го смазах - стана бонбон. Напазарувах малко провизии и пак съм готов за път.

   Потеглям в Събота сутринта уж по хладното, че вече са яките жеги и след 40-тина км се озовавам в градче, наречено Cetinje. Влизам вътре, за да обядвам някъде иииии съм пиятно изненадан, учуден и смаян. Има нещо адски нетипично, красиво, социалистичесто-аристократично. По пътя до там имаше табели за забележителности, но бях привлечен повече от табелите за винарските райони. Та почвам да обикалям из града, спирам в една фурна и си купувам прясна питка с квас, която продавачката ми обяснява как се прави, но на сръбски хахаха. Продължавам по пътя в търсене на удобно място да си сготвя.

  

   Гледам аз тия сгради, на които пише "Национална библиотека" или "Държавен съд"...

   В крайна сметка си пръсвам панаира пред един манастир в едно паркче.

        Хапвам и продължавам да се разхождам из града. Часа е около 14 ии ще постоя още 2-3 часа, докато слънцето падне малко. пред един бар виждам група младежи и решавам да ги смутя, те пък ме канят на масата. Почвам да ги разпитвам за мястото и тогава ми се изяснява. Всъщност градчето е било столица на кралство Черна гора по времето на крал Никола I Петрович и ме вкарват малко в историята им. Та от там това аристократично излъчване на градчето.

Към 17 ч. се мятам на байка и потеглям нагоре към нац. парк Ловчен, където ще спя вечерта, ако успея да кача всичките 19 км преди да е настъпил залеза.

...............................

На следващия ден се будя преди залез и се разпъвам хубаво навън, правя си закуската, едно кафе, покибичвам малко на слънце, стягам си нещата и потеглям надолу, където имам невъобразимо красиво спускане в утринната свежест чак до Котор, което са около 25 км. взимам ги за 40 мин със спирките за съзерцание. Парка и доста интересен и на билото си има голямо плато, което ми придава вид на застинал вулкан, в чиито кратер има тук-таме, скътани между дърветата къщички и колиби.

   Преминавам през Котор - "Пиратския град", според Кольо, с което съм напълно съгласен, но съм транзит, много туристи ми се сториха и не ми се блъскаше с тях в Стария град. Ето ме най-сетне на морето. Няма толкова кристална вода, като адриатическата. Надявам се скоро да я усетя по мен. Продължавам през залива, който е изключително живописен и затворен, наистина създава усещането от пиратските истории и рома. Пътят се  движи покрай морето и криввам от него, когато преминава през малките градчета, та ги прекосявам през пешеходните им зони покрай морето, а на излизане пак се включвам в главния път. Каменни къщи, олющени капаци на прозорците, отпред паркирана по една лодка. Явно  туристите, които все още са значително малко, не знаят за тях и те са напълно безлюдни, освен някой и друг местен, миещ си колата отпред или четейки вестник, всички кимат с усмивка - вери найс. 

    Карам около 40 км,докато  заобикаля целия залив. Всъщност на  входа му има ферибот, който би ми спестил около 37 км, но не ми се струва особено забавно. Още няколко града, по крайбрежието и влизам малко навътре в сушата, където е КПП-то с Хърватска. Чао, Монте Негро, с удоволствие бих се върнал пак!

    Чакам си аз да ми дойде реда на границата и съм нагласил паспорта. По едно време - потупване по рамото. Махам слушалките и гледам още един велосипедист, двойно по-натоварен от мен, със страхотен тен, и той смазан от пътищата. "How is it goin?" чувам аз, с акцент отвъд океана. Канадец! Супер! Минаваме границата и спираме са почивка. Почваме да се разпитваме кой, какво, защо. Решаваме да караме и да си лафим. "Кийт, като Кийт ричардс, само,че не свиря на китара, а карам колело." - аз се смея. Гледам го и ми правят впечатление разни неща: колелото му със стара стоманена рамка, а задната ос фиксирана от едната страна, а от другата сингъл спийд - окей, ама да пътуваш така....после му гледам краката - единия му е колкото моите два заедно хахахах.  Оказва се, че обикаля света от 4 години. Бил  къде ли не и ми изброява - Австралия, Япония, Китай, Камбоджа, Лао, Индонезия, Виетнам, където бил за 6 месеца даскал по английски, Индия - толкова успях да запомня. Колелото си го купил за 40 долара в Китай и му било второто, вече заварявано веднъж. "Всеки долар,който платих - за всяка година, откак е произведено" хахахах. Отива към Корсика за старта на Тур дьо Франс, а от 4 месеца е из Балканите, даже бил в България и по-късно ми показва снимки на нещо много странно за него, което се оказа Бузлуджа xD. Явно ще си имам другарче за следващите километри. Караме здраво и държим 25-30 км/ч  - не много здравословно за мен, но в последствие разбирам, че имал състезателна кариера, че и някакви медали от световни шампионати на колодрум, но му писнало да кара с 70 км/ч в кръг и решил да шари по света.

  Разказвам му да един плаж, който знам на 15-тина км северно,където мисля да нощуваме и решаваме да го погледнем. Там сме около 19:30, но за да слезем от главния път до долу е яко бърдо и решаваме,че ни мързи да катерим после обратно.

Една моя мечта минава пред мен, докато сме спрели за глътка вода.

 Кийт предлага къмпинг в Дубровник, който друг велосипедист му предложил, имало бани, интернет, електричество, до там са 16 км и хващаме път, като решаваме да гледаме залеза от там. Дубровник се оказва на доста стръмно място и се изморявам доста, докато стигнем, но си заслужава. Уж нямаше да си давам зор, а и днес малко над 112 км. Все пак получавам похвала за темпото и казва,че с удоволствие би движил с мен на север. Аз съм щастлив,че си имам опитен другар.

До къмпинга, обаче трябва да прекосим целия град и пристигаме към 21ч. Оказва се, че ни искат 230 рупи, което са около 16 евра на човек, доста скъпо не си струва, но нямаме особен избор. Веднага се втурвам да опъвам палатката, пера си дрехите взимам душ и си готвя. Мразя да вечерям късно. 

...................

  На следваща сутрин решаваме рано да отидем до стария град на Дубровник. Аз не съм особено впечатлен, а и е пълно с туристи, мотаещи се пред обектива.

  Към 13ч. сме си сгънали нещата и потегляме на север. Не много умно, тъй като е адска жега, пътя е все покрай морето и яко ни пече. Няма особено за разказвано от следващите часове, освен, че зяпах разчленените и каменисти брегове на Хърватска, осеяни с острови. 

    По едно време направо вода започва да тече от главата ми, чувствам си я огромна и веднага търся сенчесто място. Спирам, изливам половин литър вода върху мен, другия половин изпивам, изяждам една-две вафли и след 10 минути съм значително по-добре. Трябва да се внимава по тия жеги. За напред ще избягвам да карам от 13 до 14ч. Кийт изглежда загрижен за мен, но всичко е 6. Продължаваме и след 20-30 км влизаме в Босна и Херцеговина,на които са им оставили 10тина км брегова линия. Там спирам на бензиностанция, за да си напълня бутилките с вода, Кийт е 200 метра пред мен и е яко спускане, няма как да му се обадя, но знам че ще ме изчака - така правим, който е отпред от време на време поглежда назад за другия и ако го няма изчаква. Аз пълня вода и потеглям, но нещо не го виждам пред мен. Стигам границата и отново съм в Хърватска. Питам за друг колоездач,но такъв не е минавал. Явно съм го изпреварил, не знам как не сме се видяли. Чакам 15-20 мин, но не се появява. Решавам да продължа, слънцето е доста ниско вече и скоро трябва да опъвам лагера. Бяхме се разбрали след границите да палаткуваме в делтата на една река. Ако е писано пак ще се срещнем, няма какво да го мисля, доста повече опит има от мен. за моя изненада идват нови изкачвания.Но после.......лозя и залези.

 Знам, че трябва да спра и да си направя лагера, краката ми просто не спират - надолу по пътя, после нагоре, после пак надолу.... По едно време явно нещо съм крещял, виждам на около 200м пред мен патрулка, спряла кола за проверка и полицаят и шофьора рязко се обръщат към мен, а аз им соча  залеза и ми става смешно, а те също почват да се смеят. Стигам делтата на реката и се чудя този ли е най-красивия залез, който съм виждал.

  Спускам се в ниското и вече наистина се оглеждам за място. Да, обаче цялото нещо е прорязано от водни канали, водни кончета, колкото врабчета се блъскат в мен и ми изглежда доста змийско. Мразя змии - направо откачам. Ако до 15 минути не си намеря място, ще е напълно тъмно. В дясно от мен виждам малък хълм с гора - доста стръмен за палатка, но нямам друг шанс, свивам в дясно от пътя покрай един канал, през странен квартал - явно рибарски с много лодки. Отключвам си амортисьора отпред, защото е пълно с неравности. Стигам баира и след 10м слизам от колелото и почвам да тикам,но пак ми е трудно - адския наклон. Все пак след 200м се вижда равнина. Стигам горе - антени много и....гробища хахахаха. Е все пак е  нещо. Още малко по-нагоре има някакви руини, като че ли старинна църква, над която се вее хърватския флаг. Решавам да я проверя - горе виждам голяма шатра-доста странно, надниквам вътре - нищо освен един стол. Продължавам още малко и на една стена над мен виждам младеж, който си играе нещо с телефона. Предполагам,че са групичка местни, които се кефят на залеза. Казвам "Добър вечер" и не мисля,че до сега някъго съм плашил някого толкова много, за което се смущавам и почвам силно да се извинявам на всякакви езици. Той ме пита очудено к'во правя там и аз му обяснявам всичко. Той ми казва,че няма проблеми да нощувам тук, но без да паля огън, може да ползвам шатрата, или да спя на един диван под един навес на открита - ехаааа, пак се уредих. Вселената е благосклонна и аз съм щастлив. Момчето се оказа голям симпатяга и като научи к'ви ги върша, почна да ме пита дали имам храна, бърка си в джобовете и понечва да ми дава пари, чак ми става малко смешно, аз го успокоявам. не говори много английски и на 2-3 езика се разбираме - става ли ясно,че работи към пожарната, а това е наблюдателен пост към цялата делта на реката, всъщност насажденията са мандарини, а неговата работа е да следи, ако избухне пожар и да сигнализира. Виж ти, доста шантава работа, но казва,че е малко отегчителна. След 20 минути му свършва смяната и идва друг, но му се обажда по телефона,за да му каже за мен. Разбираме се да остана там 2 нощи, тъй като следващия ден ще е нощна смяна и много държи да ме нахрани. Също почна да ми се кара, как може да давам пари за храна - просто казвам на някоя сергия, че пътувам и съм гладен - нямам проблеми. Днес го пробвах - отнесох праскова xD. Та така още една вечер ще спя на най-доброто място в околността.

    Жалко, че се разделих с Кийт, постоянно ми даваше ценни съвети, а и беше свежарка. Ами така е, пътят ни събра - пътят ни раздели. Желая му да стигна навсякъде,където пожелае, както прави до сега.