среднощни преживелици

   Пачо, който казва "Споко е, Ивич, има време до метрото. Пък и той ей тука на 5 минути". Така е, ако вместо на дясно, бяхме завили на ляво. После гледай как изтърваме последния влак за Лисоне и се подсмихваме в 1 през нощта в центъра на Милано.
 - Пачо, дай да палим тия гуми, ще се приберем все за час-два. Едно нощно каране в Милано а?
 - Ари едно нощно каране е, Ивич!
 - Добре, че си купихме светлини днес, всичко е било писано...


И палим тия гуми и ролки. На Пачо му излезе пришка да тика, а аз щях да заспя на седалката по едно време. По едно време много магистрален стана пътя с тия 3 ленти в платно и прелитащи коли.
 - Ивич, ей там има тунел отпред, знам един път, който е точно за нас.
И съответно почваме да се прехвърляме през еднометрова бетонна мантинела, за да пресечем тоя ужас от автомобили. Тъкмо прехвърлям байка и нещо много синьо ми стана осветлението.
 - Ивич, ченгетата!
 - Брат, говорим на английски и нищо не разбираме!
Слизат и двамата карабинери от патрулката и направо тичат под пара към нас. Единия вика нещо на италиански /после разбрах, че било от сорта на "Какво, по дяволите, правите тук?!?!??"/
 - Аеее, ей тука се объркахмееее, тоооо толкова опасно по тоя път.......опитваме се да се измъкнем по някой друг.....
 - Къде отивате?
 - Лисоне.
 Другия полицай се хваща за главата....
 - Тука свивате бързо в дясно и не съм ви виждал!
 - Грацие, сеньор! - и дим да ни няма.

Към 3 и нещо се замъкваме до Лисоне и ще спим в легла. Но първо да изпием една бира.....