време беше

    Часът е около 11 преди обяд и слънцето е все по-осезаемо се намесва и кара асфалта да свети.

    От начало то само ме буди, за да ми съобщи, че новият ден е настъпил и лека полека трябва да започвам със сгъването на "къщата" ми в компактният й портативен вид. Нещата са разхвърляни в някаква подредба, която би трябвало да установя на сутринта. Намирам си челника, ножката, кибрита и някакви свещи в десния джоб на палатката. В другия край  се забелязва музиката, очила и 2-3 върви, а в ъгъла е натикана раницата. Намачквам спалния чувал в торбата му и го мятам навън да чака ред. В шалтето увивам термоса, където държа някаква резерва с вода, или мляко. И те хвръкват до чувала. Оглеждам пак палатката, за да не съм забравил нещо вътре и после я изтупвам хубаво, обикновено размахвайки я отворена, с главата надолу, за да изпада всичкия пясък, който се намъква навсякъде. Броя рейките и колчетата, примирам, сгъвам палатката и дърпам ципа на торбата. По-ангажиращите неща са готови, и мога да се отправя към водата...
      Все още няма никакъв бриз и мога да усетя сутришната топлина на слънцето по мокрия ми гръб, докато си бъркам кашата. В Лисоне намерихме някакъв арабски магазин и се снабдих с някакъв сусамов тахан, който звучи прилично. Трици, орехи и 4-5 нарязани ябълки от вчерашните, тахана - всичко в канчето и "Бон апети" на мен! Измивам канчето с морска вода и пясък, който е чуден абразив и сваля всичко. После закачам Металния потир на дисагите. Върху тях също се озовават шалтето,  спалния чувал и палатката, здраво прикачени с ластици. Най-отгоре си ляга раницата, нарамена на шалтето и също вързана с ластици. Намирам баланса на колелото и го подпирам на един дънер, докато се обуя и облека. Затиквам се до пътя задрънквам по прашния калдъръм на север-северозапад, като се опитвам за изпреваря сутришния бриз. Виждам дългата си сянка пред мен и тръгвам след нея. Първо ме отвежда до един душ, където измивам мен със сладка вода, а канчето със сапун. После достигаме до междуградския път и заключвам краката за педалите.

       Настъпващата обедна жега ли изнервя някой от шофьорите, че не са съгласни с факта, че карам по този път, за да ми свирят толкова настойчиво. Да, забелязах трите табели, оказващи забрана за велосипеди, ама какво да направя като друг път просто не съществува, а и този си беше в нормалния цвят върху картата ми. Закачам едно джобно огледало на кормилото, усилвам си музиката, за да не чувам протеста и настъпвам, искам да се измъкна по-бързо от тия малко натоварващи условия, в които ще трябва да карам през следващите 6-7 км.
     Ето го и краят - някакво кръгово движение, на което ще спукам гума след малко, но още не знам това и съм някак безгрижен и доволен, че се измъквам от тоя път. Таааа...да.... Първо усещам земята под мен някак по-натрапчиво и си свалям слушалките. След това на вратата ми почуква онзи специфичен звук от въздух под налягане, идващ от далеч и направо започвам да се оглеждам къде мога да се паркирам.
    Жената на близката сергия за плодове няма нищо против да ида отзад на сянка и да си поработя там.  Задната гума вече е мекица и сега трябва да разтоваря всичко по обратния начин: махат се ластиците, около раницата, свалям канчето и едната бутилка, закачени отстрани, за да не хлопат наляво-надясно. Откачам също другите два ластика, крепящи, останалите нещо и всичко нареждам около мен. Обръщам колелото и махам задната гума, след това вадя щангичките и я почвам. След минута е разкалпачена и вече я помпя на ново. За 2500 км едно пукане на гума,не е никак зле, ама пък затова си е стабилно пукане. Имам си цепнатина, дълга около 4-5 мм на единия борд. Преди малко ми се мярнаха лепенките и решавам да я залепя, вместо да ровя за резервната  гума. Докато съхне поглеждам външната гума и там също си намирам подобна цепнатина на протекцията, където е контакта с каплата. Явно нещо се е разместила преди време и от тежестта и неравностите гумата се е срязала на борда на шината. Не изглежда особено перспективно тази гума, при все че около дупката е и доста протрита и вероятно ще се разширява. Дори няма смисъл да се сглабя в същото състояние, няма да изкара и 100 метра. Посядвам на сянка до разглобеното колело и почвам да го мисля. Вътрешната гума изглежда залепена добре и не изпуска - слагам я във виншната и на мястото на, където се протриват  натиквам изрязано парче пластмаса от бутилка. Внимателно ги закачам на на каплата и внимателно започвам да помпя. Между шината и външната гума слагам подобно парче от същата бутилка и хубаво омотавам с дъктейп направо през грайфера и шината. Напомпвам гумата докрай и товаря колелото на ново - изглежда прилично, един е начина да разбера дали действа тази работа....
     ....не знам как, но след 10тина километра все още съм в движение и намирам спортен магазин в някакъв огромен център между градовете. От там се снабдявам с нова задна гума и повтарям цялата процедура по разтоварване-разглобяване-смяна-сглобяване-товарене. От цялата тази работа по ръцете ми се забелязва една много интересна консистенция, в която не иска да знам каква част представлява маслото, прахта и останалите щуротии, които могат да полепнат по мен от една гума, но определено първото нещо, което ще направя е да се измия хубаво.
    Слънцето вече е пред мен и се гледаме очи в очи. Харесва ми да карам, когато е ниско над хоризонта, привечер и всичко е пожълтяло. Предполагам вече е около 7 вечерта, Монпелиер е зад мен и ако изкретам още 30тина минути, ще си направя лагера някъде и ще си легна щастлив от факта,че в края на деня всичко е благополучно

.